Отдавна не си била до тази врата.
Не си чукала плахо, не си ме очаквала.
Отдавна смутена не те е виждала тя.
Не те е посрещала и не те е изпращала.
Твоите стъпки тя чака да чуе.
Приглушения смях или тихото "Аз съм!".
Да бъде събудена в късния час
с нежния дъх на любовния тласък.
А чужди ръце я докосват наивно.
И дори се опитват да я измамят.
Но помните тя и обича те силно.
И те чака в нощта, за миг не забравя.
Плахо скърца тази стара врата.
Овехтява, боята бледнее.
Но когато отварям я в мойта ръка
тя оставя въпроса - Къде е?
И те чака! Бог знае защо?
Денем и нощем не спи и те чака.
Сама в самотата - навярно боли,
но вратите не могат да плачат.
Отдавна не си била до тази врата.
Някой ден спри, погали я.
Всяка тревога и всяка тъга
с мойте прегръдки тя ще изтрие.
