сряда, 14 ноември 2012 г.

САМО СЪН




ако беше само сън, да съм те забравил до сега
а ти си пак там
където беше и първи път, преди да те видя
в трепета...
в очакването ...
в радостта...
в най-дълбокото кътче на душата ми ...

ех мамка му...

този свят....
всичко е така объркано...
сменено изначално...
да те обичам 
и никога да не бъдеш 
моя...


фатално е...
безапелационно....
не загубих усмивката си, за да я пазя за теб...
усмихвам се за да не забравя какво е...
стрелките на часовника избързаха напред 
или закъсняха

каланхое 
не спира да цъфти в душата ми
в очакване да го полееш, да ме посетиш

чувства се блъскат в електрическите стълбове на страстта ми,
разкъсани от очевидната 
невъзможност

безвремието е единственото спасение 

защото няма как да бъдеш забравена
или изоставена
ти си реалност, живееща в мен.

едно междуметие...
едно възклицание...

ех мамка му...

обичам те без отчаяние....
както беше и първи път, преди да те видя
 
;