Снегът направи реверанс -
угасна в зимен алгоритъм.
Коли, изпаднали във транс,
форсираха в прихлъзнал ритъм.
Почервенялата колона се виеше по булеварда.
Задръстване.
Но мимоходом, край мен премина стара лада.
Закашля се, от студ сломена,
и с две опърпани чистачки
примигна, в спомен озарена
за буйна младост, смях, закачки.
Снегът направи реверанс и спря,
оставил метропола в хаос.
Снегът във моята душа
стопи се в спомена за младост.
Снегът във моята душа
стопи се в спомена за младост.