Понякога не мога да реша
да бъда лош
или да бъда труден.
Ще ме подминеш ли
ако греша в съня
и без да искам се събудя?
Очаквам истини от теб.
Обувката ли ме убива?
Защо не мога да мълча,
когато в мислите се крия -
издавам се със поглед син.
Разсеяно се разпилявам.
Но ти ме помниш - пилигрим,
без сън останал, полудявам.
Куцукам - пътя към Голгота
осеян е със тишина.
Вървя към теб със поглед влюбен,
и все не мога да реша:
- Да бъда лош?
- Да бъда труден?
Опитвам се да ти простя -
от слабостта си съм принуден
да правя избори сега.
Без минало, без суета.
С разголен дъх и меч изгубен
проскърцвам - рицар без врата.
В дилемата си превъзбуден
без теб не мога да заспя ...
