Най-лесно е да съдите поета
за думите, с които ви изгаря,
за истината скрита във сонета,
за мислите, които изговаря,
за хилядите чувства неприкрити,
за огъня разпален от сърцето,
за словото, с което продължава,
душите ви да чисти в битието,
за тайната му обич оглупяла,
за тихата му лудост непревзета,
за мъката му, бликаща от рая,
за болката му, палеща небето.
Най-лесно е да съдите поета -
виновен е по всички параграфи.
Последната му дума запазете -
поетите сами са си палачи.
