Поглеждам майка си
и баща си -
държат се за ръце!
Двама старци,
които се обичат.
Май им завиждам?
Аз съм тяхно дете,
но се чудя на кого ли приличам.
С пръсти като свещи галят ме
гласовете им.
Още са заедно!
И се обичат.
Овехтели и сбръчкани!
Но орисани
да са заедно
векове.
Като два куфара,
пълни с любов,
чакат да бъдат изнесени
в коридора.
Пред вратата.
Плесен е оплела телата им,
но любовта им е искрена,
неостаряла.
Тази обич
е толкова свята...
Двама старци,
които се обичат.
Завиждам им.
А съм тяхно дете!
Но ми липсва такова обичане -
вечно и без грехове.
