От свят във свят
пренасям същността си.
Променям ли се?
Може би в смъртта.
Прелял се в тяло,
скривам се в ума си,
разтворил се в небесните слова.
И с всяка мисъл чистя бесовете.
Лица не меря.
Може би съдби.
Дали успявам да се трансформирам?
Опитвам се.
Понякога боли.
Уроците си уча
без да споря.
Смирих се,
някак се смалих.
Отдавна спрях на глухи да говоря.
Мълча бетонно.
Тухли слагам в стих.
Не споря с нож
и с мъртви не воювам.
Отдавна не погребвам мъртъвци.
Роден съм със призвание - да служа.
Душата ми понякога кърви.
Но тази кръв е само антифриза -
във вените пулсиращ антидот,
червеното мастило в епикриза -
Лица не меря.
Може би съдби.
Дали успявам да се трансформирам?
Опитвам се.
Понякога боли.
Уроците си уча
без да споря.
Смирих се,
някак се смалих.
Отдавна спрях на глухи да говоря.
Мълча бетонно.
Тухли слагам в стих.
Не споря с нож
и с мъртви не воювам.
Отдавна не погребвам мъртъвци.
Роден съм със призвание - да служа.
Душата ми понякога кърви.
Но тази кръв е само антифриза -
във вените пулсиращ антидот,
червеното мастило в епикриза -
"Смъртта е само форма на живот".
