Прескачам реки, океани.
Отчаяни думи, злокобно,
зад мене пустосват закани.
Летя, устремил се към тебе!
Изпънал до край тетивата,
умора забравил и с трепет
политам по-бърз от стрелата.
Препускам към теб вероломно.
на хиляди левги от ада.
Зад себе си буря оставил
от вой на презряна менада.
А ти ме очакваш свенливо
с венец от цветя ненабрани
и с дъх укротила всемира,
лекуваш и болки, и рани.
От мълния взел светлината,
от гръм страховитата сила,
препускам към теб в синевата
от живия извор да пия.
Оглеждам за сламки в очите.
С гредите ковчег съм направил.
Потопът, е само обител,
за влюбени двойки избрани.
Препускам към теб вероломно.
Избрал съм те без да се мая.
Избягал от всичко греховно
със теб ще пътувам към рая.
