Чувам те, дори във тишината.
Всеки стон и дъх е в паметта ми.
Тази фонограма се е сляла
с всеки шум, улавян от слуха ми.
Чувам те макар, че си далече -
токчета - забиващи се в мрака,
вятърът, погалващ раменете,
тихата въздишка на косата.
Озвучени, нижат се минути.
Моя свят, чрез твоя звук вибрира.
А гласът ти, с думите нечути,
влюбено говори ми, не спира.
Казва ми, че още ме обичаш.
Казва ми, че всичко ми прощаваш.
Звук от теб в живота ми се вплита
с любовта, която заслужаваш.
