издействал ми е вечната присъда.
Със връзки съм и никого не чакам,
спокоен съм, че в ада ще пребъда.
Валят вини, макар, че в ранна есен
и слънцето обажда се свенливо.
Превръщат се листата в земна пепел,
а клоните се пъчат горделиво.
Не търся земна слава и богатство.
Не ме купуват светски фараони.
Родил съм се във грях и светотатство,
защо очакваш жертви и поклони?
Обичаш ме. Дали това е нужно?
И тази обич носи ли наслада?
Не мислиш ли, че заедно и дружно
намери ли сме пътя си към ада?
Осъден съм. Но не сега, отдавна.
Не ме съди. Напразно се ядосваш.
В пробация съм - грешката е вярна.
Не ме съди. Напразно се ядосваш.
В пробация съм - грешката е вярна.
Не се оставям да ме омагьосваш.
