Не си играй със циганското лято.
Отпаднало листо от песента
в спиците на слънчевото ято
проблясва с бледожълта светлина.
И топли те, но рано или късно
очаква те студена белота.
Не се лъжи от циганското лято -
след него идва зима в любовта.
Пулсират уморените ти чувства
в умиращите дни на есента.
Една любов, разголена и дръзка,
отново ще се върне с пролетта,
когато преродените дървета
пулсират във зелена светлина,
когато ожаднялата планета
поеме дъх, след зимна тишина.
Тогава ще я вдишаш с нова сила.
Не си играй с угасващи мечти.
Лъжливо лято, в есенна носия,
не може любовта да заблуди.
Усетиш ли студа, валящ в душата,
и бялата, безмълвна самота,
една любов, от слънцето огрята,
в сърцето си пази за пролетта.
