вторник, 16 октомври 2012 г.

ЦИГАНСКО ЛЯТО




Не си играй със циганското лято.

Отпаднало листо от песента

в спиците на слънчевото ято

проблясва с бледожълта светлина.

И топли те, но рано или късно

очаква те студена белота.

Не се лъжи от циганското лято -

след него идва зима в любовта.

Пулсират уморените ти чувства

в умиращите дни на есента.

Една любов, разголена и дръзка,

отново ще се върне с пролетта,

когато преродените дървета

пулсират във зелена светлина,

когато ожаднялата планета

поеме дъх, след зимна тишина.

Тогава ще я вдишаш с нова сила.

Не си играй с угасващи мечти.

Лъжливо лято, в есенна носия,

не може любовта да заблуди.

Усетиш ли студа, валящ в душата,

и бялата, безмълвна самота,

една любов, от слънцето огрята,

в сърцето си пази за пролетта.
 
;