с топъл дъх ухаещ на море.
В очуканите улици разпери
на слънцето любящите криле.
И тънък бриз ухапа ме неволно
с уюта на крайморска синева.
Вълните се топяха доброволно
в пясъка под моите крака.
Кафето в порцелановата чаша,
горчиво на вълните завидя -
в гърлото ми втурна се, изля се,
решило да се сбори със съня.
А изгревът очите ми запали
с усмивка, от която съм пиян.
Смехът на гларус утрото погали
с едно кафе и френски кроасан.
