Да се разбирам престанах отдавна,
веднага след пубертета.
Открих се във есен фатална,
във припев, последен в куплета.
Опивах се! Бях безразсъден!
В сърцето се сви пепелянка -
от собствени грешки осъден
откривах се в сянка след сянка.
Все пак се намирах за малко.
Тогава щастливо раздавах,
за някои може би жалка,
любов, за която мечтаех.
