Ще си отида тази нощ.
Но не от теб.
От себе си ще си отида.
Ти плачеш. Аз съм лош.
Но стига!
Времето отмина.
- Да си отидем - казвам аз.
Осиротели.
Дори не подозираме провала.
Оставили душите ослепели,
един от друг си тръгваме
реално.
В това пространство.
Друго не остана.
А раната?
С мехлем ще я превържеш,
но белегът при мене
ще остане.
