Ех, мамка му,
защо такъв живот?
Всичко е сменено изначално.
Объркан свят.
Треперещо перо.
Съмнения и чувства нереални.
Да беше сън,
илюзия да беше,
да съм я преглътнал до сега.
А то.... съдба,
в която съм обречен
завинаги да търся любовта.
Оглеждам се
със поглед късогледен.
И от носа си по-далеч не виждам.
Обратното е случай безнадежден -
от теб разлюбен да се ненавиждам.
Във грозното ще търся красота.
Намирам я.
Затисната под камък.
И канара понесъл на гърба,
след падане успешно се изправям.
Не търся вече ангелски крила -
предлагат ги изпечени на фурна
и полета отказал, ще вървя
по пътя си с усмивка синекурна.
Ех, мамка му!
Как мразя правила!
Но да си свободен е фатално.
Обичам те до края на света,
объркано и малко театрално.
Фаталното за края си съм скрил,
в бодлите на разцъфналата роза.
Не знам дори защо съм се родил,
но знам, че да умра за тебе мога.
