Ще летя надалеч, на пук на пътните знаци.
- Забранено е да се лети! - ме учеха мама и тате.
- Ти си просто човек, пет стотинки не струваш.
- Как така ще летиш! Всеки полет е лудост!
Тъй ме учеха всички. - Не си - казваха - птица!
- Да си птица боли - и крилата ми скриха.
- Ако си умен ще си кротуваш,
пеш ще ходиш, от високо ще се страхуваш.
Аз повярвах за миг във двукраката личност,
колената присвих, в пражитейска първичност.
И затворих очи. - Най-голямата грешка!
Зад клепача открих същността си човешка!
- Ще летя!- изкрещях - без крилете на птица.
И да ходя пеша, пак в небето ще тичам.
