Какво ли да кажеш?
По добре да мълчиш?
Мълчание златно се стеле.
По устните пъпли
и бръчки бразди
от него дошло недоверие.
Отчаяно нежна си.
В залез кървиш.
Над пропаст политаш немейки.
Защо не говориш?
От чувства гориш -
сърцето пулсира, крещейки.
А ти се усмихваш.
В този есенен ден,
в който листата умряха,
пожълтяла вина
със луната изгря -
остър хлад ли попари душата?
Затова ли мълчиш?
Във студената нощ,
от вълнение думите зъзнат.
Непознати ръце,
осъзнали любов,
търсят в мрака
кого да прегърнат.
