неделя, 28 октомври 2012 г.

ПОСЛЕДЕН ФАС




Ще има ли време за нас?
Може би в други пространства.
Сега сме за малко, за час -
просто в едно запознанство.

Искаш ли чаша кафе?
Дълго и много горчиво.
Бавно минута тъче
гоблен с усмивка щастлива.

Аз ти говоря с очи
думи, които изгарят.
Ти ме поглеждаш с мечти,
търсещи пътя към Рая.

Близо сме. Чувам дъха,
в който деца неродени
крият вестта за греха,
че да си тръгвам е време.

Сбогом, не ми се сърди.
Кратка е нашата среща.
Чаша кафе ни дари
с глътка любов, най-човешка.

Ти ще си тръгваш сега.
В друга посока поемам.
А придошлата тъга
с бучката захар приемам.

Ще има ли време за нас?
В някое друго пространство.
Допушвам последният фас -
изгаря едно запознанство.
 
;