Преплитам думи полунощно,
в очакване на утринта.
В нощта откривам непорочно
зачатие на тишина.
Прелитат мисли на рояци.
Чрез тях пътувам в светове,
единствено от мен познати,
далеч от всички бесове.
Роден от звук на тишината,
стрела в космичния безкрай,
кодирани сигнали праща
щурец - среднощен глашатай.
Звезди, предсказващи съдбата,
се стичат в чашата с кафе.
А аз плета, плета нататък,
слова от звездното небе.
