Боляло било.
На кой ли му пука?!
С болката свикнах отдавна.
Умирам от скука.
Животът смъди,
май свикнах
да се самоизяждам.
Самотата не вие -
уморена хрипти.
Заместих страха със апатия.
В ежедневна вихрушка
животът върви -
планирано мероприятие.
Запълнил съм дрешника
с вехти любови,
отдавна излязли от мода.
Не са ми по мярка
беди и тревоги,
а обич да прося не мога.
На стола захвърлена,
кърпена риза,
копче откъснато търси.
Дали ще намери
или ще се гътне
в очакване всичко да свърши?
Така си живея,
в отворена връзка,
с отворен прозорец в анфас.
Студено било!
На кой ли му пука!?
От говор останах
без глас.
