Едно сърце при теб дойде,
на пук на всички грехове
и донесе във нощта
листопад от чудеса.
Сънят, оставил вечността
в райската котловина,
препускаше към любовта -
в сияйна, нощна красота.
В балон събрала гласове,
прибрала всички бесове,
съдбата, скръстила ръце,
очакваше едно море
да разлее тишина
в уморената глава.
Спи сега! Люби в съня!
Винаги едно сърце,
на пук на всички страхове,
постоянно ще зове
името ти във нощта.