От както се познавам все съм сам.
То казват, че това е участ мъжка -
да любиш безметежно и без свян,
но все самотен в къщи да се връщаш.
Нима това е мъжката любов?
Неосъзнат копнеж към самотата?
Пореден взрив от чувства без обков,
а после пустош, стегнала душата.
Не е любов това, а ураган.
Обърканите рими полудяват -
за близост са родени и без срам
не спират любовта да възхваляват.
И светят с отразена светлина,
а аз проклинам участта си мъжка -
обречен да обичам в самота
и в обич самотата да превръщам.
