Отлично знам, че вятърните мелници не гониш.
Понякога сърдита си на Бог и строго гледаш.
Не се усмихваш. Никого не молиш.
Страданието е реликва,
не е кръст -
победа.
От плът и кръв са твоите прашасали илюзии.
А за почистването им са нужни много сили.
Нямаш време, спомени не гониш.
Вазата е пълна
с недоверие.
И рими.
Увехнали неистини, покапали през пръсти
по листа се разливат в изящни украшения.
Страдаш от безволие и нежност.
Опонираш си.
Вяра нямаш,
нямаш угризения.
Надежда за прераждане рисуваш
в отлитащите думи на безвремие.
Страдат,
в безпорядък подредени
мислите ти,
чакащи спасение.
