Балада за оловният войник

Оловният войник се окъпа в светлина, стана му ужасно топло - от огъня ли или от любовта и той сам не знаеше. Боята му се смъкна съвсем, той цял побеля - от пътуване или от скръб - кой знае? Той гледаше балерината, а тя - него; той чувствуваше, че се разтапя, но продължаваше да стои храбро с пушка на рамо.



ще ме целунеш ли със сухите си устни ...
пресъхнали от страст... нима не знам...
ще ме спасиш ли от страха и мисли пусти....
обзета от съмнения и свян ...

ще ме докоснеш ли с треперещите пръсти -
желания обвити в порцелан...
ще ме жадуваш ли в безсънните си нощи...
войник оловен, но от марципан ...

ще ме прегърнеш ли, дори на две пречупен....
отчайващо тръпчив и нетърпим....
ще ме преглътнеш ли такъв - горчив и счупен...
останал без прическа и без грим...

ще се превърнеш ли за мен във балерина...
танцуваща на лунна светлина...
ще ме последваш ли в горящата камина ...
с любов, която не гори в смъртта ...
Когато на другия ден прислужницата изхвърляше пепелта, тя намери едно оловно сърчице. От танцьорката пък бе останала само брошката, изгоряла, черна като въглен.