четвъртък, 30 август 2012 г.

Дзен признание





Вървя по пътя, ти вървиш по своя.
Понякога се сливат във едно.
Тогава си помислям, че си моя,
за миг сме в ритъм, без въпрос защо.

Очаквания скрити, споделени,
кармично отразяват този път.
Но ти не си очакване за мене,
а аз не съм за тебе кръстопът.

Случайна среща пред самотно кино
и токчета забити във нощта -
отиват си в година след година,
оставили следа във вечността.

Мечтите ни се реят в хоризонта -
по пътя си вървим чрез любовта.
Дори да се разминем, ще те помня!
Прекрасно е, че имам те сега...


 
;