Пръстта миришеше на вечност.
Пълзеше идващата есен
и в ласки търсеше човечност.
Сменил каскета си животът,
велосипедно се потеше.
Натискаше на времето педалите.
Вятърът се хапеше без зъби
и пръскаше вода чешмяна.
Нощта кървеше в мощен залез.
Луната се събличаше
за нощна смяна.
;