сряда, 29 август 2012 г.

Нощна смяна

 

Пръстта миришеше на вечност.

Пълзеше идващата есен

и в ласки търсеше човечност.

Сменил каскета си животът,

велосипедно се потеше.

Натискаше на времето педалите.

Вятърът се хапеше без зъби

и пръскаше вода чешмяна.

Нощта кървеше в мощен залез.

Луната се събличаше 

за нощна смяна.

 
;