Тревясали пътища са очите ти -
джунгла оплетена с лиани.
Загубих се в тях, но те обичам.
Затова и безпътен ти вярвам.
Плътта ти - оркестър без име,
в ушите ми свири ритмично,
с уверена нежност дарява,
с усещане за симфоничност.
А аз, изследовател на красотата ти,
не спирам да ти се възхищавам.
Любовта ми към теб е пътуване,
за което не съжалявам.
