Тъга
се прокрадва,
докато гледам тялото ти
да се облича пред огледалото
и голотата ти да се превръща в красота,
пред която слънцето немее, а нощта поглъща,
докато звездите капят по ръцете ти, като капчици роса.
Отиваш си в утрото, подредена, но мирисът след теб опиянява.
Миришеш на нежност, на любов и споделената самота.
Оставам сам, но запечатал всеки миг и жест,
зад клепачите те крия в спомен ревниво,
като бутилката отлежало вино,
за да те пия и пия отново,
без да усещам
тъга.
