Иисус от Коркавадо

Не пия 

и не карам пил

и не убивам,

никой не крада.

От глупостта се възмущавам,

страдам,

презирам я,

но я търпя.

Заседнал в мисли,

се стоварвам

връз себе си -

щастлив съм бил,

а после смачкан,

после горд,

палат строил,

в обор израснал,

със себе си сега

се боря,

вкиснат,

като църковно вино

почерняло.

"Наздраве"- казвам,

не е много,

поне компания

си направя.

Поглеждам от високо

мойта стая -

не липсва само самота.

Разхвърляни листа и чаши,

опозорена суета,

мухлясали мечти

и страсти,

чинии пълни с

празнота

изпълват битието жално.

А аз - Иисус от Коркавадо

прегръщам пламенно света.

Не съм щастлив ли?

Не е вярно,

но няма как да обясня,

че асансьорно безметежен,

между етажите летя -

с един бутон, от сутерена,

се качвам там,

при любовта.