Джим Морисън пее беззвучно
от чернобял телевизор.
Прозорецът гледа безвкусно
в празна бутилка от вино.
Облаци, с дъх осезаем,
сенки от спомени вият.
Книгите взети назаем
в собствена истина гният.
Пусти сърца преминават -
призраци в празнични дрехи,
надиплени дири оставят
в праха, посивял и безцветен.
А в дъното, в кривата улица,
моят дюкян се намира.
Скромен еснаф ме зовете -
пълня сърца срещу бира.
