Обърканите мисли ронят дъжд
и капки от които се страхувам.
А тъкмо мислех, че съм станал мъж,
но виждам, че по детски се преструвам.
Намятам дъждобран, но тръгвам бос.
Прибирам бурята в кристалоцветна чаша.
От там ме гледа Мечо Пух с въпрос -
Безсилен ли си? Затова ли плачеш?
Не плача, Мечо. Просто дъжд вали.
Обърканите мисли се точкуват.
Една след друга падат във реки.
Опитват океани да преплуват.
Усукани, като конци във връв,
логично нередовните желания,
превръщат се в дъждовни локви кръв -
несбъднати, но искрени мечтания -
обърканите мисли ронят дъжд.
Изплаквам гордостта си, тайно.
Ставам Мъж.
