вместо отговор
Лицето ми е непрестъпна крепост,
опарено от самота и вричане.
С метални скоби вързал съм сърцето си,
предателите - оковал в отричане.
Троянските коне са чести гости
и не веднъж успели са да влязат,
но тази твърдина от кръв и кости
и богове е виждала да бягат.
Обсади дълги тя е преживяла.
Изнемощяла, гладна крепостта
превземана е, но отново цяла
възкръсва чрез духа на любовта.
О, знам! Сънуваш в цвят на вишни.
И с колонки цветни виеш ми венеца.
Не можеш ме склони със думи пищни
да ти предам секрета от двореца.
Безсилна да беснееш полза няма.
Войските ти не ще ме победят.
Във тази крепост влизай без измама
или със мир върви по своя път.
