Не се превръщай в бледа непозната.
Познавам те от хиляди години.
Обичам те със обич осъзната
и влюбен съм отново в теб, прости ми.
Един живот не стига да обичаш.
Душите се прераждат не случайно.
Урокът се повтаря и на изпит
явяваме се аз и ти безкрайно.
Телата като дрипи сме сменили.
Душите ни претръпнали немеят.
Уроци от отминали години
не спират и до днес да ни разделят.
И пак на изпит - вече прошка няма!
Не е ли време кармата да сбъднем
и двамата, достигнали нирвана,
в изгряващото слънце да се върнем?
Не се превръщай в бледа непозната.
Отворил съм на слънцето вратата
и с цвят на лотос кича ти косата.
