Иска ми се да напиша глупост,
ей тъй, неволно да роди сърцето.
Римички, кръстосани в абсурдност
и стих заместващ захарта в петлето.
Ей тъй да дойде, просто - бля бля бля....
Да разпилея лунен прах с ръцете,
в очите ви да хвърля суета...
Но не, не мога! Моля ви, простете.
Понякога е бурен моят стих
и таралежно чувствата прегръща.
Такъв съм аз и рязък и горчив,
от блудкавост дори ми се повръща.
Не ме корете, няма чудеса!
Тартюф на рими бил е многословен -
във охлюв не превръща се лъва,
дори да избледнява в спомен.
