Една Вселена рязко се събуди,
и почна да крещи - Лъжа, лъжа!
Прозряла, че светът ще се учуди,
надяна маската на честността.
Усмивката и бе лъжлива,
покри я с хиляди слънца.
Във звездопада криеше ревниво
лъжовните, пошли си начала.
Но във сърцата с бодри стъпки
пристъпваше разбунена и смела.
Рисуваше в небето цвят и пъпки,
но гнойна беше цялата система.
Развърза си езика, тъй, без думи.
Изскочиха нечувани лъжи.
Една вселена рязко се събуди,
излъга всички - по-добре да спи.
