И птиците летят до изнемога,
но кацат на дървото, за да спят.
И огънят, в пожарища от злоба,
затихва в уморена, потна плът.
И ураганът, сбиращ ветровете,
прелива в метрономен нощен дъжд.
И песента угасва сред полето,
в гърдите на безумно влюбен мъж.
И пак е нощ, сърцето бие лудо.
И пак звездите шепнат без слова.
Не се замисляш, станало е чудо -
Умората прелива в тишина.
И тази тишина е дар от БОГА -
движение застинало в покой,
зародиш във вселенската утроба -
притихнало развитие в застой.
