Хладна нощ, в края на лятото.
Настръхнали са раменете ти.
Изпращам те до върбата.
И ми е някак есенно.
Лятото ме изсмука.
Измори ме със жегата си.
Но тази малка разходка,
като сламка в коктейла ми,
разбърква отлежалите спомени.
Тъмно е, някак, ново е.
По нов начин целувам те
в междубетонните сенки.
По нов начин бленувам те
в полунощни отсенки.
Оглеждам се в рамената ти
и се подхлъзвам с косата ти
в коктейл от любов и усмивка.
Всеки път си различна
и си оставаш същата.
Сезон след сезон отлитат си -
ти при мен се завръщаш
в една хладна нощ, в края на лятото
по и по- истинска.
