Щастлив съм, че научих, че те има.
В безбрежното се криеш, в тишина.
Бъди щастлива, в себе си си скрила
най-женски, съкровени начала.
Измъчена по пътя се изгуби,
в отчаяния, безпризорен свят
на хиляди съмнения, заблуди,
разлистена в прииждащата страст.
Но ето те, поглеждаш зад дървото -
усмивката ти блесва след дъжда.
Не се предаваш, може би защото
си истинска, пулсираща жена.
Трептиш сияйна, като след присъда,
осъдена с любов на свобода
и оправдала в себе си недъга -
в живот да трансформираш любовта.
Въздишки и сълзи изпепелени
превърнала си в непринуден смях.
Щастлив съм, че събуждах се до тебе,
щастлив съм, че жената в теб познах.
До гроб ще си те спомням, болно моя
и в сън ще те намирам, и в мечта,
в разцъфнала любов и в цвят на роза,
в прегръдка уловила ме лоза.
