Ако имахме мъже

Ако имахме мъже,

щяхме да пътуваме надалече.

Нямаше да стоим 

в прашния град 

и да мечтаем за бъдеще.

Някъде далече, далече...

Някъде, 

където светлините са вълшебни,

а нощите слънчеви.

Ако имахме мъже, 

лицата ни щяха да са други,

по-гладки и по-красиви,

гърдите ни -

задъхани и чувствени,

очите ни дълбоки, боязливи.

Целулитените ни бедра 

щяха да изчезнат с целувката 

преди лягане,

а нощта 

щеше да е ритъмна

до безчувствие.

Само ако имахме мъже,

всички проблеми 

щяха да са мънички точици,

нещо като Г - точици, 

тръпнещи по ръцете ни.

Ако имахме мъже,

следобедите ни 

щяха да са коктейлни,

а черешките огнени.

Хиляди червени макове 

щяха да ни омайват

до премала,

а ние щяхме да пътуваме в сънищата си

и нямаше да стоим в прашния град

и да мечтаем

някой да влезе през отворената врата

на сърцата ни

и да ни отведе 

в бъдещето ни.