Слънце грее над морето.
Блести студена синева.
Вълните съскат си превзето
в очакване на пролетта.
Прозрачни чайки се прозяват,
попили мартенския студ.
От зимата остава сякаш
един клошар със поглед луд.
Излязъл от небитието,
с елек от корабни платна,
със шапка от съдрано его,
но с гордо вдигната глава,
събира в пясъка боклуци,
изравя минало с очи,
един клошар на плажа учи
душата как да си спаси.
Смълчани, чайките обхождат
двуногия си, странен брат,
заглеждат го и с човки бодват
от неговия малък свят.
Не зная, може би усещат,
че е месия без крила
и в мартенското утро срещат
предвестника на пролетта.
Лъчите слънчеви блуждаят,
безсилни още пред студа.
Вълните вече си играят,
успокоени от деня.
Животът чудно се нарежда
под погледа на съдник строг -
един клошар, без грам надежда,
говори си на плажа с Бог.
