От как се помня търся любовта,
не я намирах, но не се отказвах.
Откривах я във хиляди неща,
но след това излъган се оказвах.
И търсех я, онази всепризната,
поглъщаща, неистова любов,
любов, която пъди самотата,
мотив ти дава, смисъл на живот.
Открих накрая - никъде я няма.
Защо я търся винаги отвън?
Любов когато в теб самия нямаш,
не можеш да откриеш я навън.
