Тръгвам си. Без куфар. Без багаж.
Освобождавам те от всяка отговорност.
Снимки не оставям - само прах е
споменът за моята греховност.
Леко ми е, някак - свобода
диша белодробно битието.
Щастието, ужким, на шега,
влязло е с горчилката в кафето.
Аз ще го изпия, преди път.
Фаса в пепелника ще оставя.
Тръгвам си. До следващ кръстопът.
Без багаж пътувам към безкрая.
Знам, че ще е тъжно, ще боли.
По навик ще ме чакаш да се върна.
Но аз ще съм далече и уви,
няма как оттам да те прегърна.
Та, тръгвам вече, май се застоях,
подведен от усещане любовно.
Оставям те, без спомени от грях.
По пътя си поемам, безусловно.
Знам, че ще е тъжно, ще боли.
По навик ще ме чакаш да се върна.
Но аз ще съм далече и уви,
няма как оттам да те прегърна.
Та, тръгвам вече, май се застоях,
подведен от усещане любовно.
Оставям те, без спомени от грях.
По пътя си поемам, безусловно.
