Бледосива тъга,
сред полето изгря.
Хоризонтът покри,
със роса от сълзи.
Малко цвете се сви -
с цветовете си скри
нежна капка любов
и от нея изгря
пълноцветна дъга
и мечта разцъфтя
върху сивите дни.
Кратък дъжд се изля
и тъгата отми,
Хоризонт засия
ослепен от лъчи.
На полето дари
цял букет от сърца,
на цветчето крила,
да лети, да лети ...
