Крилата ти са вече уморени?
Застинал си в небесен кръстопът?
Надеждите в очите са сломени,
а устните ти тягостно мълчат?
не носиш ли свещените слова?
Нима не даваш отговори тихо,
не носиш ли завета на Отца?
Нима си тръгваш? Вече отегчи се
от хорските стремежи и мечти?
О, Ангеле! Аз моля те! Върни се
и людските ни слабости прости!
Ела при мен, в душата ми стопли се.
На рамото ми ти склони глава.
Ще бъда вместо теб поет-вестител,
аз пратеник ще бъда, без крила.
От теб ще се науча да раздавам
надежда свята, радост и любов.
С перото си, дори да забавлявам,
на Божието слово ще съм роб.
Душата ми лиши от скверни мисли,
устата ми от блудстващи слова.
Перото ми напътствай с рими чисти,
с любов ще мога аз да ти платя.
На ни напускай! Има още време!
Човешкият ни род ще разбере,
че ангелите, даже и без име,
живеят във човешкото сърце!
