В живот-въпрос не ми е скучно
и забавлявам се безспир.
Хипопотам се мята шумно -
отворил паст, яде кумир.
Намигам си и се разбирам.
Смирен към пропастта вървя.
И още миг... И ще си ида...
И ще взривя със смях смъртта.
Урока си научил скоро,
от кармата се отървал,
ще трансформирам същността си,
като в бразилски карнавал.
Не искам никого да уча.
Лъжа ли, истина... не знам.
Човек е говорящо куче,
завързано пред Божи храм.
Ще метна новата одежда,
с мънистата ще заблестя -
когато Господ ни оглежда,
да мога да го впечатля.
и забавлявам се безспир.
Хипопотам се мята шумно -
отворил паст, яде кумир.
Намигам си и се разбирам.
Смирен към пропастта вървя.
И още миг... И ще си ида...
И ще взривя със смях смъртта.
Урока си научил скоро,
от кармата се отървал,
ще трансформирам същността си,
като в бразилски карнавал.
Не искам никого да уча.
Лъжа ли, истина... не знам.
Човек е говорящо куче,
завързано пред Божи храм.
Ще метна новата одежда,
с мънистата ще заблестя -
когато Господ ни оглежда,
да мога да го впечатля.
