"Умора, безплътна умора...
От предмети, лица и от ...
хора..."
Криза за риза от ближния.
Аристокрация се нароила.
От констипация.
Промоции в Била,
в Метро и в Кауфланд...
Ретроспекция в епилепсия.
Операция за екстрадация
на съвестта.
Бежанец е душата ми.
Стомахът отказва да преработва
предателства.
Киселини разяждат стоманата.
Равносметка в клетка
е празникът.
Копривата става ядлива
щом в супа се стрива ...
И не люти.
Не е чер червеният пипер,
просто е яден.
Цинизъм пречупва
обръгнали чувства.
Окраден е лунапарка
без клоуна.
И тази умора...
Тази умора
от фалшиви, обсебващи хора...
Не споря със себе си.
С тях не се боря.
С тях не се боря.
А моля се...
