В нас светят милиони слънца,
сто пъти по-силни от слънцето!
Влюбени в любовта
съществуваме и в отвъдното.
II.
Глът...
Поемам глътка от теб...
и още веднъж глът...
още една...
и още една...
все не мога да те изпия....
...а още съм жаден
и още веднъж глът...
още една...
и още една...
все не мога да те изпия....
...а още съм жаден
III.
Събличай се бавно,
като шепот в нощта.
Сваляй маски и грим безотказно.
Там, където се сливат
душата със душа
всеки фалш се наказва фатално.
IV.
Трептят струни в душите.
Арфист е поетът.
Настройва душите,
в оркестър
без име.
V.
Днес си лошото настроение,
от което ми прималява.
Не мога да се боря с теб.
Мечтаех, за слънчево изригване,
но облачното ти мълчание
прогори душата ми.
Скрих се в джоба ти.
Безсилие омекоти краката ми.
Чакам те да се извалиш.
VI.
Гузна съвест
се качва по стълбите.
Стига до гърлото.
Изкривява думите.
Не ползва асансьор.
Плъзва по стаите
и заключва вратите -
хладнокръвен и строг
рекетьор.
VII.
Странна обич е това.
Пречистена.
Без суета, без недомислие,
но не и безсмислена.
Венчелистчеста.
