вторник, 18 март 2014 г.

СИМФОНИЯ ЗА ХЛЯБ И ЧЕЛО


В мрак ли ми е хвърлен пъпа?
Там ли майка ми намери
да го изпусне.
Пуст късмет ли?
Суеверие ли?
Орисия?
Да тъна в страх и черни мисли?
Напук на всички оптимисти
да виждам във нюанси сиво.
50-60 ли?
Casta Diva?
Праг?
Чистилище?
Пусия?
-----
От къща в къща влизам.
Там, където лампа се изгася.
И мракът /с пъпа ми орисан/
съня донася в птичи крясък.
Самотен клон. 
Река изтече,
докато намеря стая,
в която мрака си да скрия,
преди пред Бог да се покая.
-----
Увиснал на въже от вяра,
самотникът, 
от песен в песен,
рефрен не спира да повтаря,
от спомен и мечта унесен:
"Спри, не си отивай! 
Ще ми бъде тъжно,
ще ми бъде тъжно
без твоите ръце."
И в транс ръката си подава,
"до ъгъла на светофара"
"Обичам те до тук!"
Позната фраза.
Няма друг.
Сърцето чака.
-----
На гости идва пролетта.
Пропуква се светът в зелено.
Щурец подготвя за нощта
симфония за хляб и чело.

 
;