ДО ИЗНЕМОГА

Поет съм казват. 

Аз не знаех.

Понякога, 

в престъпно късна доба,

записвам идващи слова.

Не мога да ги спра!

Да, да!

Не мога!

Поезия наричате това?!

А аз - безсъние до изнемога.
Не ги плета, не ги измислям,

но преживявам всеки ред.

не се замислям,

просто пиша.

А вие ме наричате поет?!?!!