ОБРЕЧЕН

Пропяха първи петли.
Съня си оставих подире.

Денят ме посрещна с бодли

от снощи изпитото биле.

Посоките в пазвата скри

безплътна мъгла сутрин рано.

Кажи накъде да вървя?

Кой път да поема зарана?

Отляво сърцето боли.

Отдясно ръката премаля.

Часовникът стенен крещи, 

че време за губене няма.

Очите в деня си умих

от слабост и угризения.

Набързо и чувствата скрих,

и страхове, и съмнения.

Вятърът днес ще реши

коя ще е мойта посока.

Чакат ме нови мечти,

но все пак остава въпроса

защо те открих във съня,

защо се събудих тъй рано

и ако отново заспя,

дали ще се върна обратно,

там, преди първи петли,

в съня си на тебе наречен?

Отговор няма, нали?
Да мисля за теб съм обречен!